Антидепресанти

Митове и реалност.

Антидепресантите заемат централно място в съвременното лечение не само на депресията, но и на множество състояния свързани със стрес, адаптация, комуникация и въобще с новите реалности и начини на живот в ерата на информационните потоци и глобалната мрежа. Съществуват множество ирационални страхове, базиращи се на недостатъчната информация относно начините на действие и ефекта на тези медикаменти. Част от тези страхове са:

  •  антидепресантите са като психотропните вещества – „дрога“ и се развива  зависимост към тях

  • веднъж щом започна да приемам “такива медикаменти” ще развия зависимост към тях

  • няма да мога да прекратя антидепресантите никога и ще ги взимам цял живот

  • щом съм стигнал до антидепресанти значи няма да мога сам да се справяс проблемите ми

  • антидепресантите увреждат мозъка и тялото ми

  • щом веднъж съм започнал да взимам антидепресанти значи съм много зле и когато ги спра оплакванията ще ми се подновят

  • срам ме е да кажа на другите, че пия антидепресанти, защото какво ще си помислят те за мен.

Антидепресантите, като останалите медикаменти имат точно и научно обосновано въздействие върху определени рецептори в централната нервна система. Това въздействие е проучено задълбочено и е преминало през множество клинични тестове ( в това число и за безопасност) и проучвания. Основната идея е, че при всяко клинично проявено психично разстройство възникват съответни промени – дисбаланс в начина на  провеждане на нервните импулси в определени участъци на мозъка отговорни  за емоционалността, мисленето и поведението. Именно в това звено е действието на антидепресантите – да коригират този дисбаланс и да настроят рецепторите в мозъчните структури към нормална дейност. В този смисъл те се явяват коректори и балансиращи фактори. Антидепресантите нямат отношение и НЕ ВЪЗДЕЙСТВАТ върху рецепторите свързани с изграждане на зависимос – т. нар. опиоидни (ендорфинови) или бензодиазепинови рецептори.

НЯМА разлика между медикаментите прилагани за други заболявания ( напр. високо кръвно, диабет и др. ) и антидепресантите. Разликата е само в психологичната нагласа ( приемам да взимам антибиотик, но се страхувам от антидепресанта).

Страничните действия на антидепресантите в основната си част имат  функционален характер и не водят до трайни и необратими промени. Между антидепресантите и успокоителните медикаменти има разлика.
Последните премахват временно тревожността и страха, като го ПОДТИСКАТ. Антидепресантите в съчетание с подходяща психотерапия ЛЕКУВАТ страха и тревожността. Именно те коригират химичния дисбаланс в мозъка, като по този начин се премахва почвата за възникване и фиксиране на страха, фобиите и депресивните състояния.

Антидепресантите създават необходимата почва за  психотерапията, като подобряват ” чуваемостта” , тонуса и настроението. Те са като “чистачи”  на лоши мисли и настроения, за да “покълнат” позитивните мисли и нагласи. Антидепресантите “НЕ ТЕ КАРАТ”да мислиш позитивно а те СЪЗДАВАТ ПОЧВАТА за това. Те не са „дрога“ или “щастливото хапче”, а са психичната “патерица” която подпомага временно психичния баланс, за чието поддържане важна роля има психотерапията.

Антидепресанта помага, когато пациента има пълна информация за лекарството и доверие в терапевта, който му го изписва. Важно е да се знае, че ТЕРАПЕВТ лекува, а хапчето ( антидепресанта) е само едно от многото средства.

Важна е също така и нагласата на пациента към медикаментите, която трябва да се използва в терапевтичния процес. Еднакво нездравословни са крайните нагласи – ” на мене хапчетата не ми действат” или ” хапчето ще ми реши проблема”. Важно е терапевта да работи с ирационалните страхове и “митологизирани вярвания” на пациента, в това число и “конспиративните” параноидни идеации.

Процеса на лекуване не означава само отстраняване на временното болестно състояние, а създаване на трайни нагласи за недопускане на болестно състояние. Това е дълъг и сложен процес на преосмисляне на много стари и  нездравословни нагласи както и промяна не в нещата около нас, а в начина, по който гледаме на тях.