Медикаменти

Медикаментите играят голяма роля при лечението на психичните разстройства и състояния. Лечението може също да включва психотерапия (наричана още „разговорна терапия“). В някои случаи психотерапията сама може да бъде най-добрият вариант за лечение. Изборът на подходящ план за лечение трябва да се основава на индивидуалните нужди и медицинска ситуация на човека и на грижите на лекар психиатър.

Как пациентите реагират на антидепресанти?

Според изследователски анализ , всички антидепресантни лекарства действат за да подобрят симптомите на депресия и да предпазят симптомите на депресия да се върнат. По причини, които все още не са добре разбрани, някои хора реагират по-добре на някои антидепресанти, отколкото на други.

Ето защо е важно да знаете, че някои хора може да не се чувстват по-добре с първото лекарство, което пробват и може да се наложи да изпробват няколко лекарства, за да намерят това, което им действа.

Други може да открият, че лекарство е помогнало за известно време, но симптомите им се въръщат. Важно е внимателно да следвате указанията на вашия лекар за приемане на лекарството ви в адекватна доза и за продължителен период от време (често от 4 до 6 седмици), за да работи.

След като човек започне да приема антидепресанти, важно е да не спира да ги приема без преценката на лекар. Понякога хората, приемащи антидепресанти, се чувстват по-добре и престават да приемат лекарствата твърде рано и депресията може да се върне.

Когато дойде време за спиране на лекарствата, лекарят ще помогне на пациента бавно и безопасно да намали дозата. Важно е да дадете време на тялото да се приспособи към промяната.

Хората не се пристрастяват (или „закачат“) към антидепресантите, но спирането им рязко може да причини симптоми на отнемане.

Какви са възможните странични ефекти на антидепресантите?

Някои антидепресанти могат да причинят повече странични ефекти от други. Може да се наложи да опитате няколко различни антидепресанта, преди да намерите този, който подобрява вашите симптоми и който причинява странични ефекти, които можете да управлявате. Най-честите странични ефекти, включват:

  • Гадене и повръщане;
  • Качване на тегло,диария;
  • Сънливост;
  • Сексуални проблеми.

Лекарства против тревожност

Какво представляват лекарствата против тревожност

Лекарствата против тревожност помагат да се намалят симптомите на тревожност, като панически атаки или екстремен страх и притеснение. Най-често срещаните лекарства против тревожност се наричат ​​бензодиазепини. Бензодиазепините могат да лекуват генерализирано тревожно разстройство. В случай на паническо разстройство или социална фобия (социално тревожно разстройство), бензодиазепините обикновено са лечение на втора линия, след антидепресантите.

Употребата на бензодиазепини следва да бъде за възможно най-кратък интервал от време и под контрол на лекар психиатър.

Какви са възможните странични ефекти на лекарствата против тревожност?

Подобно на други лекарства, лекарствата против тревожност могат да причинят странични ефекти. Някои от тези странични ефекти и рискове са сериозни. Най-честите странични ефекти при бензодиазепините са сънливост и замаяност. Други възможни странични ефекти включват:

  • Гадене;
  • Замъглено зрение;
  • Главоболие;
  • Объркване;
  • Умора;
  • Кошмари и др.

Митове и реалност.

Антидепресантите заемат централно място в съвременното лечение не само на депресията, но и на множество състояния свързани със стрес, адаптация, комуникация и въобще с новите реалности и начини на живот в ерата на информационните потоци и глобалната мрежа. Съществуват множество ирационални страхове, базиращи се на недостатъчната информация относно начините на действие и ефекта на тези медикаменти. Част от тези страхове са:

  • Антидепресантите са като психотропните вещества – „дрога“ и се развива зависимост към тях;
  • Веднъж щом започна да приемам “такива медикаменти” ще развия зависимост към тях;
  • Няма да мога да прекратя антидепресантите никога и ще ги взимам цял живот;
  • Щом съм стигнал до антидепресанти значи няма да мога сам да се справяс проблемите ми;
  • Антидепресантите увреждат мозъка и тялото ми;
  • Щом веднъж съм започнал да взимам антидепресанти значи съм много зле и когато ги спра оплакванията ще ми се подновят;
  • Срам ме е да кажа на другите, че пия антидепресанти, защото какво ще си помислят те за мен.

Антидепресантите, като останалите медикаменти имат точно и научно обосновано въздействие върху определени рецептори в централната нервна система. Това въздействие е проучено задълбочено и е преминало през множество клинични тестове ( в това число и за безопасност) и проучвания. Основната идея е, че при всяко клинично проявено психично разстройство възникват съответни промени – дисбаланс в начина на  провеждане на нервните импулси в определени участъци на мозъка отговорни  за емоционалността, мисленето и поведението. Именно в това звено е действието на антидепресантите – да коригират този дисбаланс и да настроят рецепторите в мозъчните структури към нормална дейност. В този смисъл те се явяват коректори и балансиращи фактори. Антидепресантите нямат отношение и НЕ ВЪЗДЕЙСТВАТ върху рецепторите свързани с изграждане на зависимос – т. нар. опиоидни (ендорфинови) или бензодиазепинови рецептори.

НЯМА разлика между медикаментите прилагани за други заболявания ( напр. високо кръвно, диабет и др. ) и антидепресантите. Разликата е само в психологичната нагласа ( приемам да взимам антибиотик, но се страхувам от антидепресанта).

Страничните действия на антидепресантите в основната си част имат  функционален характер и не водят до трайни и необратими промени. Между антидепресантите и успокоителните медикаменти има разлика.
Последните премахват временно тревожността и страха, като го ПОДТИСКАТ. Антидепресантите в съчетание с подходяща психотерапия ЛЕКУВАТ страха и тревожността. Именно те коригират химичния дисбаланс в мозъка, като по този начин се премахва почвата за възникване и фиксиране на страха, фобиите и депресивните състояния.

Антидепресантите създават необходимата почва за  психотерапията, като подобряват ” чуваемостта” , тонуса и настроението. Те са като “чистачи”  на лоши мисли и настроения, за да “покълнат” позитивните мисли и нагласи. Антидепресантите “НЕ ТЕ КАРАТ”да мислиш позитивно а те СЪЗДАВАТ ПОЧВАТА за това. Те не са „дрога“ или “щастливото хапче”, а са психичната “патерица” която подпомага временно психичния баланс, за чието поддържане важна роля има психотерапията.

Антидепресанта помага, когато пациента има пълна информация за лекарството и доверие в терапевта, който му го изписва. Важно е да се знае, че ТЕРАПЕВТ лекува, а хапчето(антидепресанта) е само едно от многото средства.

ажна е също така и нагласата на пациента към медикаментите, която трябва да се използва в терапевтичния процес. Еднакво нездравословни са крайните нагласи – ” на мене хапчетата не ми действат” или ” хапчето ще ми реши проблема”. Важно е терапевта да работи с ирационалните страхове и “митологизирани вярвания” на пациента, в това число и “конспиративните” параноидни идеации.

Процеса на лекуване не означава само отстраняване на временното болестно състояние, а създаване на трайни нагласи за недопускане на болестно състояние. Това е дълъг и сложен процес на преосмисляне на много стари и  нездравословни нагласи както и промяна не в нещата около нас, а в начина, по който гледаме на тях.

*Oбобщена информация за профила на изложението и акцентите, информационната брошура.

Биполярното разстройство
Паническо разстройство
Форми за контакти
Изгаряне на работа(Burnout)
Scroll Up